Дневникът на една мини градинка

Това е историята на една малка градинка от няма и половин квадратен метър. Историята й е важна, защото понякога дори малките истории дават представа за големите. Защото, когато искаме да живеем в един приятен за обитаване свят, това зависи от действията на всеки един от нас. Започнахме тази история, защото вярваме, че добрият пример е важен, а в повечето случаи и заразен.
Пред клуба ни се намира едно старо дърво, основата на което дълго време се използваше от преминаващите за кош за отпадъци. Ежедневно почиствахме мястото, но въпреки това на следващият ден отново намирахме изхвърлени фасове, пластмасови чашки, хартийки и какво ли още не. Решихме, че ако превърнем малкото местенце в красива градинка, ще променим тези навици на преминаващите. Спряхме се на вариант да е билкова градинка, защото така децата, които посещават клуба, ще могат и да научат повече за лечебните растения, които растат в България.
По това време в интернет попаднахме на една акция, наречена „72 часова екологична лудница за промяна”. Решихме да се включим в тази национална акция със създаването на градинката. Проведохме акцията на 7.06.2014 г., като в нея се включиха малки и големи, като най-ентусиазирани бяха децата. Те най-активно участваха в мулчирането, насипването с нова и обогатена пръст и посаждането на растенията.

Изработихме и въже от канап, което увихме около дървото и го използвахме за закачане на висящи цветни саксии с каскадни петунии. Извадихме всички пирончета и кабърчета от дървото, като разказахме на децата и присъстващите как това го наранява и не бива дърветата да се използват за обяви. Почистихме тротоара и улицата около клуба от останалите боклуци. Децата научиха коя билка как се казва, как изглежда и какъв аромат носи. В градинката ни имаше здравец, маточина, розмарин, босилек, мащерка, риган, салвия. Очите им сияеха от щастие и ентусиазъм! Цяло лято се радвахме на аромата на билките, на малкото кътче зеленина, заобиколено от бетонни гледки. Част от съседите, живеещи наоколо ни се радваха и се възхищаваха, че правим нещо, което е добро за цялата улица.

На 13.09.2014 г. съвсем изненадващо заварихме грозна гледка пред клуба. След разкопаване на тротоара за прекарване на кабели към частна кооперация, градинката беше затрупана и разрушена от работниците. Без предупреждение, без извинение! Нищо, че пръстта можеше да се хвърля и около градинката, вместо в нея…Изглеждаше ни непонятно – как може да видиш нещо красиво и да го разрушиш! Това ни обезсърчи и натъжи. Дали действията ни имаха някакъв смисъл?! Дали наистина доброто е заразно?!

DSCN8544

На следващата пролет през 2015 г. посипахме с камъчета и мидички основата на дървото. Фасовете и боклучетата започнаха да се появяват отново. Колкото и да почиствахме, за някои хора мястото изглеждаше изключително удобно за хвърляне на боклуци. Намирали сме дори найлонови торбички с боклук оставен там, нищо че контейнерите за боклук са на две крачки. Както и чувалите от почистването на улиците, които никой не прибира след това…
След разочарованието ни от унищожената градинка, през пролетта на 2016 г. решихме отново да видим какво ще стане, ако възродим зеленината на малката площ около дървото.

Този път засадихме повече цветя и малко билки. Сама си поникна и маточина, чиито семенца са чакали удобен момент, за да покажат листенцата си към слънцето. На плетаческите ни срещи изплетохме цветя и пеперуди от сезал, с които украсихме дървото. Боядисахме и бордюра наоколо, за да е видимо, че има градинка там.

Как ще продължи тази малка история, за една малка градинка? Това зависи от всички нас!

Автор: Мая Александрова

Коментиране

Към лентата с инструменти