Да разказваш за добротата

На 28-ми май 2016 г. гост в клуба ни беше Денис Кьосев, млад  педагог и писател от далечното родопско селце Елховец. Той ни представи първата си издадена книга с детски вълшебни приказки. Черпейки се с чай и сладки децата в захлас слушаха историята за добрата пеперуда Фани и защо е важно да бъдем добри и да си помагаме. После оживено споделяха впечатленията си от приказката и с какви чувства ги е изпълнила.
„Вълшебен свят“ не е просто книжка с приказки, а поучителни истории за общочовешките ценности и морал, за взаимопомощта и добротворчеството. Все неща, за които някак забравяме в ежедневието си, но именно те ни правят истински Човеци и Нещотворци.
Благодарим на Денис, че сподели този свят с децата и родителите в клуб Нещото и ни даде надежда, че най-доброто тепърва предстои!
След отминалата еуфория на срещата ни, ето какво попитахме Денис:

Здравей, Денис!
Ще разкажеш ли повече за книгата си за тези, в чиито ръце още не е попаднала?

Това е книга със съдържание от пет приказки. Героите в нея са колкото измислени, толкова и реални. Вълшебствата в нея могат да се случат наистина. “Вълшебен свят” учи децата на добродетели, а на възрастните ще припомни, ако има нужда, как се живее истински и по детски. Първите две са за една добра пеперуда и едно добро, талантливо момиче – Мариса. Третата ни пренася в уюта на Коледа. Четвъртата ни учи на искрена благодарност, а петата е писана по идея на деветгодишно момиче, Мартина Бендерова, която взе участие в лятната занималня, организирана миналото лято. Тя носи името на лятното школо – „Вълшебният месец”.

Избрал си да напишеш приказки за децата. Защо точно от тях се вдъхнови?
Децата за мен са най-голямото ни богатство, най-ефикасният лек срещу всяка болка – физическа, душевна. Те са най-истинското ми вдъхновение. Когато ме попитат колко обичам децата винаги отговарям със следните думи: „Толкова, че чувствам всички деца на този свят мои.“

От ученическите си години твориш поезия, какво те подтикна да посегнеш и към прозата?
Да, пиша поезия. Или по-точно писах. От доста време не съм се вдъхновявал за нея. За мен тя е специалитет за човешката душа. За нея се изисква силно вдъхновение, по специално отношение. Може би сега ми липсва. Всички очакваха от мен стихосбирка, но уви! Не става каквото мислим, че ще стане. Естествено, че не съжалявам. Ако е писано да се появи и такава книга от мен, ще се случи. Поезията си остава най-любима. Да се върна към въпроса. Много добра приятелка ми вдъхна този кураж. Някак си не вярвах, че мога да пиша нещо по-различно от стихове. Благодаря на Валя, Валентина Велкова, че ми даде вяра и ме подтикна да пиша приказки. Историята е такава – когато бях студент можехме да кандидатстваме за специални стипендии. Максималният им брой беше 5. Аз участвах с художествено-творческа дейност. Нямах достатъчно проекти за максимума и така реших да се впусна в писането на проза. Това е причината. Децата ги приеха повече от добре и така даваха още по-голям стимул и вяра за по нататъшно писане.

Защо избра да пишеш за ценностите и добротата?
Може би защото на това са ме научили и възпитали родителите ми и моята любима баба, най-вече, която не е между живите. Тя е човекът, който ме направи добър. Също и тя е тази, която най-много ми липсва. Днес, като че ли, ценностите и добротата не са на почит. Биват измествани от преходни и низки неща, за жалост. Трябва да научим децата си на доброта, благодарност, признателност. Това трябва да им завещаем. Как иначе ще съществува нормално този свят? Как ще се живее спокойно и приятно? Не би било възможно. Това е една от причините. Друга причина  е безкрайната ми обич към децата. За тях, каквото и да направиш, на 100 процента има смисъл. От тях благодарността е най-искрена и чиста, има я. Във това трябва да бъдем убедени, поне аз се уверих. Някои ме питат: “Защо “Вълшебен свят”, като доста от нещата могат да се случват реално?” Вълшебствата ги има, да. Но колко от нещата, простите и осъществимите, се превърнаха в такива. С тази книга предавам на децата добри ценности и припомням на големите какви трябва да бъдат, как да са добри хора.

Как мина срещата ти с децата в Пловдив?
Пловдив е един много любим град за мен. С огромно удоволствие приех поканата да гостувам в клуб Нещото и да представя първата си книга. Където има деца, там има и радост, чиста радост. Представянето мина вълшебно. Деца, родители идваха към клуба и с вълнение ги очаквах. Първо се запознах с гостите, представих книгата и започнах да чета. „Пеперудата Фани и момичето“ бе приказката, която прочетох. След това обсъждахме с децата какво им е направило най-голямо впечатление, какво ги е запленило, какви поуки си извлякоха от тази история. Всичко това се случваше с любимите чаша чай и сладки.
Гостуването ми завърши с пускането на книжката в небето. Опаковахме я с рисунката, която децата направиха, и писмо към нея. Но… Книжката не пожела да отлети и бе подарена на първото момиче, което срещнах, след като си тръгнах от клуба. Това е малката Ели. Благодаря на родителите й, които ме намериха във Фейсбук да изкажат още веднъж благодарност и да отправят пожелания. Това са моменти, които няма как да не оставят траен отпечатък в живота на един автор. От тях се черпи вдъхновение.

Как реагираха децата на твоята приказка, какво споделиха, с какви чувства останаха?
Реакцията беше както очаквана, така и изненадваща. Децата попиха поуките, които съм заключил в творбата си и разбраха смисъла на приказката. Изненадващо за мен бяха техните отговори и въпроси, които зададоха. Това са деца, а мислят по-трезво и логично от възрастните. Дават отговори, които не очакваш от едно дете. Наистина днешната младеж се развива със скоростта на светлината. Тези деца го доказаха. Те споделиха, че са почувствали по специален начин приказката, че тя е стоплила душите им, че ги е научила на вяра в доброто. Благодаря им, че с такъв интерес и любознателност слушаха думите ми. Това доказа отново, че думите имат способността да въздействат и е от голямо значение как ги подбираш. Радвам се, че с моите слова докосвам сърцата им и ги карам да бъдат добри. Това е едно от най-важните неща в този живот.

Освен писател си и педагог. Какво мислиш за днешното образование и как според теб децата най-добре учат?
Днешното образование е една каша, една нестабилна сграда, която постоянно бива разклащана. ЖАЛКО! Няма го уважението и респектът към един учител – и от страна на ученик, и от страна на родител. В друго интервю бях казал, че родител и учител вместо да са в симбиоза, са във война. Те, родителите,  до голяма степен доведоха до това – да не се уважава учителската професия. Не слагам всички под общ знаменател, но все по-често слушам негативни и пошли думи по адрес на българския преподавател. Някои може да са и заслужени, защото не е тайна и какви учители практикуват тази професия, но все още има съвестни педагози. Поне по мои наблюдения. Как да очакваме децата ни да имат желание и интерес да учат? Това е едно на ръка. Отделно образователната ни система бива постоянно атакувана от ненужни и необмислени промени. Това за мен не са промени, а усложнения. Как да учат най-добре децата?Децата искат живата среда на преподаване. Статиката ги отблъсква, отвлича вниманието им, а динамиката ги привлича. Една стая ако е творчески шумна, то значи, че там се преподават знания и умения, че се мисли – ето я живата среда. Учителят е този, който трябва да я създаде. А ако една стая е тиха и спокойна, то значи, че някак си насила се случва всичко там. Децата, забелязах, колкото и да са разсеяни, те слушат, попиват казаното. Аз съм някак си за “по-свободното” преподаване. Децата да не бъдат като роботи прилепени до чиновете си и обрани от думи, напротив – свободата ги кара да мислят по-активно и пълноценно. Като казвам “свобода” не казвам “анархия”. Да преподаваш е наистина трудно, това е призвание, колкото и клиширано да звучи. Всеки истински учител ще намери верният път в най-доброто преподаване за своите ученици. Моите виждания са едни. И когато виждаш, че те работят, то защо да не ги използваш?

Какво ти предстои това лято, ще ни разкриеш ли?
Това лято, ако върви по план, също ще бъде вълшебно. След успехът на първата лятна занималня, през миналата година, тази също ще организирам. Децата често ме питат, родители също. Надявам се отново да има голяма посещаемост и да останем доволни. Също имам покани за гостуване като специален гост в други такива занимални в общината – на 3 места. Това няма как да не ме радва. Общо взето и това лято ще бъде изпълнено с деца. Точно от това имам нужда. Ще творя, ще пиша и втората си книга, която отново ще бъде за малките. Заели сме се с един от най-добрите преподаватели в областта, госпожа Веска Михайлов от СОУ “Св. Св. Кирил и Методий” – гр. Рудозем, с драматизация на първата ми приказка от книгата – “Пеперудата Фани и момичето”, по нейна покана. Засега мисля, че е това, което не е малко 🙂

~~~~~~~~~~
Книгата „Вълшебен свят“ на Денис Кьосев може да откриете на благотворителния щанд на Клуб Нещото. Благодарим на Денис за подаръка и споделеното вълшебно време! И на Ели, която сбъдна тази среща!

~~~~~~~~~~
Статията подготви: Мая Александрова
~~~~~~~~~~

Leave a Comment

Към лентата с инструменти