Стратегия за детето – въпроси към адвокат

Стратегия за детето – въпроси към адвокат

Проектът за Национална стратегия за детето 2019-2030 г. бе широко обсъждан в общественото пространство, но и притеснителен за много родители. В медиите се коментираха най-вече текстовете, свързани с домашното насилие над децата, но притеснителни са и други части, които дават власт и права на държавата да се намесва във възпитанието, отглеждането и обучението на децата и поставянето под въпрос на семейните ценности и възгледи.

Именно затова решихме да се обърнем към адвокат, с който да се консултираме доколко тези притеснения са основателни. На призива ни откликна адв.Екатерина Воденичарова, за която темата е присърце. Самата тя е преминала различни курсове и квалификации по европейско право и правата на децата и може адекватно да отговори на въпросите ни. За да има възможност да се подготви с отговори на проблемите, които ни вълнуват относно Стратегията, моля задайте въпросите си в коментар под публикацията до 28.02. След 1-ви март ще обявим дата за отворена среща и обсъждане в Клуб Нещото.

10 мисли относно „Стратегия за детето – въпроси към адвокат“

  1. Чудесна инициатива!
    Въпросът ми към адвоката е доколко Стратегията засяга домашните ученици и как ще се регулира този въпрос с нея? Възможно ли е това, че някое дете не посещава регулирано от МОН училище да се тълкува като “липса на родителска грижа”? Говори се за задължително обучение в държавните институции дори от 3 годишна възраст, а нашето семейство не одобрява държавната система за обучение и сме избрали домашната форма.

  2. Бихте ли попитали адвоката на срещата към кой неин колега може да препоръча да се обърнем за такава среща в София (или други градове )?!

  3. Въпросът ми е как ще се процедира по отношение грижите за здравето на детето при положение, че зъболекарите не лекуват, а увреждат млечните зъби на детето, като дълбаят, пломбират, ппломбата пада след една седмица, но новата пломба се записва на друг зъб, който е здрав, защото системата не позволява да се отчитат две и повече пломби на едно зъбче. При лекарите не ми се коментира. Там грешки от тяхна страна няма. За всичко са виновни родителите или наследственост или незнам какво си. Ще има ли промени в закона за здравеопазването и май никога няма да имаме адекватно здравеопазване и родителите не стига, че сега сами се оправят, ами по силата на стратегията ще им отнемат децата.

  4. Ето въпрос:
    Какъв ще е регламента / критериите за дефиниране / окачествване на дадено отношение, като насилие към собственото ни дете? Знаем безброй примери от Западна Европа, и не само, където насилие е да направиш забележка на детето си, да му повишиш тон, т. н., в тези случаи децата са отнемани от семействата им без предупреждение.
    Държава, която плаща 35лв детски, евентуално, абдикирала е всячески от всяка подкрепа, като се започне от раждане, градини, образование, здравеопазване, и т. н., с какво право ще отнема родителски права на тези, които сами се спасяват в отглеждането на подрастващите? Ясно е, че това е абсурд, освен случаите на явно насилие. Може да се насочат в изготвяне на програма в ПОДКРЕПА на българското семейство, а не в неговото разбиване.

  5. Здравейте, въпроса ми е тъй като стратегията предвижда в целите пълно ваксинално покритие, въпреки че в България фонд за общетение няма и държавата не подпомага по никакъв начин семействата на пострадали деца, как ще се тълкува отказът на родител да постави задължителните имунизации, какви биха могли да бъдат санкциите за него? Има ли реална опасност да му бъде отнето детето, тоест да се тълкува като лоша грижа и заплаха за живота на детето? Как ще се тълкува желанието на родителя да се грижи за детето си до 3 години, вместо да го изпрати в държавна ясла или детска градина? Като нарушение ли? А ако детето посещава частна детска градина, занималня или родителски кооператив, тъй като средата там е много по-близо до домашната, децата са по-малко и възпитателите могат да обърнат нужното внимание на всяко едно, може да се хранят по-здравословно и да прекарват на чист въздух много повече време, родителя ще бъде ли в нарушение, тъй като стратегията предвижда 95 процента от децата между 4-7 години да бъдат обхванати в държавните градини и училища? И може би най-важния въпрос – какви са правата на родителите според стратегията, тъй като съгласно Конституцията на РБ както и на Конвенцията на ООН, на които стратегия уж се опира право и задължение за отглеждане на детето е на неговите родители, а ролята на държавата е спомагателна, но тук поне на мен четейки този проект ми се струва, че родителите са лишените от правата си за избор във всяка една сфера, за сметка на държавата, тоест те се явяват нещо като обслужващ персонал на децата си.

  6. Здравейте адв. Воденичарова! Живо ме интересува не считате ли, че въпросната стратегия е противоконституционна, както и че нарушава редица международни правни документи като напр. Конвенция за правата на детето на ООН в Чл. 2, ал. 2? Не считате ли, че държавата изземва правата на родителите касаещи възпитанието на децата им по смисъла на цитирания чл.? Също така ме бихте ли ни разяснили стратегията касае ли само децата в риск или се отнася до всички деца, тъй като експертите участвали в писането на стратегията изтъкват, че същата ще засегне само и единствено децата от рисковите групи на обществото? Искам да зная и има ли държавата правното основание да изисква, събира и сортира лични данни под формата на електронни досиета на всички деца и техните родители, тъй като това е опорна точка в стратегията? Не нарушава ли това правото на неприкосновенност на личния живот на гражданите?

  7. Присъствах на среща организирана от представители, пряко свързани с разработването на стратегията. С офиц.писмо бяхме поканени да участваме в дискусия относно стратегията. На срещата имаше представители на различни институции- община, соц., НПО-та, ОДК-си, ридители от род. активи, ученици и др. На срещата не се спомена, не се разиска и въобще не стана дума за отнемане на деца от родителите им, правата на държавата по този въпрос и всичко свързано с тези компетенции. Питам аз, след като не е взето предвид мнението на народа- как се регламентират подобни правила? Това не са наказателни норми!

  8. Здравейте,
    Въпросите ми са следните:
    Каква законова сила ще има стратегията и по какъв начин ще се осъществява на практика?
    Ще доведе ли до промяна в нормативни актове и кои ще засегне предимно?
    Кои органи и по какъв начин ще следят за спазването й?
    С какво може да се противодейства в правен аспект (т.е. писмено) и пред кого?
    Какво следва, ако я приемат? (промяна в нормативна уредба, правомощия на институции?)
    В кои държави има такива практики?
    Благодаря предварително.

  9. Здравейте! Ето и моите въпроси:
    1. Някои държавни служители (Е. Лилова ДАЗД, Е. Жечева „Права на детето“ към Омбуцман на РБ) изразиха становище, че стратегията е отличен документ, а противниците й не я разбират. Съгласна ли сте с подобно изказване?
    2. Считате ли за основателно твърдението, че в стратегията се поставя знак за равенство между семейна среда и близка до семейната среда? Ако да- какви ще са евентуалните последствия от това?
    3. Бихте ли коментирали поставената цел за създаване на нарочен закон и работеща система за детско правосъдие? Как би изглеждал един песимистичен сценарий (евентуални неблагоприятни последствия) и какъв е начинът той да се избегне?
    4. Виждате ли проблем в детецентристкия подход? Как следва да се защитим от крайности?
    5. Подкрепяща ли е стратегията спрямо родителите?
    6. Кой ще има правото да дефинира какъв е „най-добрият интерес на детето“?
    7. Доколко родителите ще бъдат задължени (и какви биха били санкциите) да се съобразяват с желанията на детето при взимане на решения, които го касаят?
    8. Кой ще контролира контролиращите институции, за да се избегнат злоупотреби и корупционни практики?
    9. Отчитайки вече съществуващите в НК текстове, регламентиращи престъпните действия/бездействия, намирате ли искането за допълнително криминализиране на домашното насилие за добре обосновано? С какво по-конкретно следва да бъде обогатен Наказателният кодекс и какви ще са последствията от подобни нормативни промени?
    10. Доколкото стратегията е насочена към абсолютно всички деца: считате ли за обосновано отглеждането на детето в широк смисъл (вкл. но не само: здравни грижи- дали детето да бъде ваксинирано, дали да бъде лекувано с хомеопатия; дали и колко да спортува; с какво да се храни; образование; възпитателни методи- в т.ч. обичайни родителски наказания като шляпване по дупето, забрана достъп до телевизия и т.н.) да бъде обект на правно регулиране от страна на държавата?

    Също така се присъединявам към зададените по-горе въпроси.
    Предварително благодаря за Вашите отговори!

  10. Здравейте!
    1.Какво значи намесата на социалните в случай на липса на родителска грижа и родителска небрежност – тези понятия нямат точна дефиниция и може да се спекулира с тях напр. могат да вкючват дори петна по дрехите! Защо тези термини не са определени в документа?
    2. Какъв е риска от ратифицирането на Третия факултативен протикол на ООН според който всеки (съсед, учител или непознат) може да подаде жалба срещу родителите за насилие върху дете!
    3. Защо не е дадено определение за телесно наказание? Какво включва то? 4. Разтърсването, викането на дете, ако говориш на висок тон и му се скараш основателна причина ли е да ти отнемат детето според стратегията?
    5. Какво значи психически тормоз върху детето – само е споменато, но не е определено!
    6. Какво значи най-добрия интерес на детето? Какви ще са последиците от детецентриския подход при който децата са отделени от семейството и са превърнати в центъра на света? Родителите имат ли някакви права върху децата си или само задължението да обслужват и издържат децата си? Как ще се коментира пирамидата, на която най-високо са децата, а под тях като ослужващ персонал са родителите и под тях социалните работници?

Изказване на мнение

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Към лентата с инструменти